18 jun 2009, 20:05

Безгрешен в своето несъвършенство

  Poesía » Otra
919 0 0

На върха си вече, хайде, радвай се,
джобът ти е пълен, но сърцето май е празно.
Да, самотно е там горе, виждаш само
птици как волно реят се високо.
Мислиш, че предела си достигнал ли?
А защо не можеш да летиш със тях тогава?

Да, безгрешен си, но само в своето несъвършенство.
Купуваш плочки, за апартамента,
защо не ми дадеш назаем, та да мога
да запълня дупките в сърцето си.

Гледаш ме с насмешка, очи - пренебрежителни,
а преди се опитвах да намеря душата ти зад този поглед.
Аз не спирам да греша, признавам,
грешка беше любовта...

Грешка беше да ти вярвам, но спокойно,
сервитьорки има много.
Май на визитките ти им трябва малко промяна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нямам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...