Jun 18, 2009, 8:05 PM

Безгрешен в своето несъвършенство

  Poetry » Other
916 0 0

На върха си вече, хайде, радвай се,
джобът ти е пълен, но сърцето май е празно.
Да, самотно е там горе, виждаш само
птици как волно реят се високо.
Мислиш, че предела си достигнал ли?
А защо не можеш да летиш със тях тогава?

Да, безгрешен си, но само в своето несъвършенство.
Купуваш плочки, за апартамента,
защо не ми дадеш назаем, та да мога
да запълня дупките в сърцето си.

Гледаш ме с насмешка, очи - пренебрежителни,
а преди се опитвах да намеря душата ти зад този поглед.
Аз не спирам да греша, признавам,
грешка беше любовта...

Грешка беше да ти вярвам, но спокойно,
сервитьорки има много.
Май на визитките ти им трябва малко промяна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...