Безгрижно лято
Слънцето безмилостно печеше,
едно момиче на двора метеше.
Около него кученце малко си играеше,
мяташе опашка и весело лаеше.
Захапа то метлата и през тревата, през тревата,
тръгна право към гората.
Момичето след него тичаше
и с какви ли имена не го наричаше.
Изведнъж, както бягаше, кученцето спря,
падна на земята и като че ли умря.
Но все още стискаше със зъбките жълтата метла.
Детето погали го тьжно по главата,
а един дядо се провикна: "Охо, ще ядем май куче със салата!"
В миг кучето на момичето намигна
и дядото веднага то настигна.
За крачола го захапа
и откъсна част от панталоновата му подплата.
Дядото започна да се смее,
а момичето в недоумение немее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Терзиева Todos los derechos reservados
6