Безгрижно лято

10 may 2007, 19:17

Poesía

628 0 2

                                 Слънцето безмилостно печеше,
                                 едно момиче на двора метеше.
                                 Около него кученце малко си играеше,
                                 мяташе опашка и весело лаеше.

                                 Захапа то метлата и през тревата, през тревата,
                                 тръгна право към гората.
                                 Момичето след него тичаше
                                 и с какви ли имена не го наричаше.

                                 Изведнъж, както бягаше, кученцето спря,
                                 падна на земята и като че ли умря.
                                 Но все още стискаше със зъбките жълтата метла.

                                  Детето погали го тьжно по главата,
                                  а един дядо се провикна: "Охо, ще ядем май куче със салата!"
                                  В миг кучето на момичето намигна
                                  и дядото веднага то настигна.

                                  За крачола го захапа
                                  и откъсна част от панталоновата му подплата.
                                  Дядото започна да се смее,
                                  а момичето в недоумение немее.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Човек (Анна Станоева)

2007-05-11T09:28:37+03:00

Сюжета ми напомня "Ането",харесва ми
Aneta_kz (Анета)

2007-05-10T19:23:49+03:00

Браво, Гери!
Успя да ме усмихнеш! Давай все в този дух, миличка!
Поздрави6