23 ene 2016, 18:34

Безименен

  Poesía » Otra
389 0 1

През горите скрити в сянка,
през поля от празнота.
Над мочурищата скверни,
с кръв пропита е калта.

 

Долини от мъртви рози,
черна пепел, не трева
Водещи скръбни монолози,
камъните във прахта.

 

Там лежи самотна сянка,
по-тъмна от нощта.
Издълбани в черен мрамор,
малък кръст и имена.

 

Питате се що е "вечност"?
Що е мрак? Тъга?
Една изгубена човечност,
една взаимна самота...

 

Всяка дума е кинжал,
вклинен във празна гръд.
Всеки писък е печал,
проправяща през сърцето път.

 

Тук ангели не съществуват,
няма даже и човешки същества.
Тук падащите сълзи преобразуват,
в песен, всепоглъщащата тишина.

 

Но моля ви, не се плашете!
Нима от призраци ви е страх?
Спрете и се замислете,
дали ние не плашим тях?

 

Подминете тоя гроб!
Той безименен остана...
Тоз, дето отказа да е роб,
сега тъне във забрава...

 

Продължете по пътеката,
през безмълвната мъгла.
Опитвайки да чуете ехото,
от туптящи, стъклени сърца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едуард Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...