Jan 23, 2016, 6:34 PM

Безименен

  Poetry » Other
387 0 1

През горите скрити в сянка,
през поля от празнота.
Над мочурищата скверни,
с кръв пропита е калта.

 

Долини от мъртви рози,
черна пепел, не трева
Водещи скръбни монолози,
камъните във прахта.

 

Там лежи самотна сянка,
по-тъмна от нощта.
Издълбани в черен мрамор,
малък кръст и имена.

 

Питате се що е "вечност"?
Що е мрак? Тъга?
Една изгубена човечност,
една взаимна самота...

 

Всяка дума е кинжал,
вклинен във празна гръд.
Всеки писък е печал,
проправяща през сърцето път.

 

Тук ангели не съществуват,
няма даже и човешки същества.
Тук падащите сълзи преобразуват,
в песен, всепоглъщащата тишина.

 

Но моля ви, не се плашете!
Нима от призраци ви е страх?
Спрете и се замислете,
дали ние не плашим тях?

 

Подминете тоя гроб!
Той безименен остана...
Тоз, дето отказа да е роб,
сега тъне във забрава...

 

Продължете по пътеката,
през безмълвната мъгла.
Опитвайки да чуете ехото,
от туптящи, стъклени сърца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едуард All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...