Безименната...
Не ридай, безбожнице самотна,
че прекарваш нощите в тъма.
Не оплаквай себе си, че тъй бездушно
пропиляваш дните във тъга.
Из душата ти пустиня
веят вихри на жена.
Но оставят лишна диря
върху празната земя.
Ти, неверната вълчица,
бродеща по този друм.
Вероятно търсиш чудо
из дебрите на нечий сън?
Отдавна вече ходиш с маска,
на мим с попарена душа.
Венеция потъва в залез
на карнавал и вик на птица.
Вечерната мъгла придърпва
усмивките и свива...
във капчици на вечност мъртва
ридание и мигове безсилие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джоана Todos los derechos reservados
Благодаря за поздравите
