Безименната...
Не ридай, безбожнице самотна,
че прекарваш нощите в тъма.
Не оплаквай себе си, че тъй бездушно
пропиляваш дните във тъга.
Из душата ти пустиня
веят вихри на жена.
Но оставят лишна диря
върху празната земя.
Ти, неверната вълчица,
бродеща по този друм.
Вероятно търсиш чудо
из дебрите на нечий сън?
Отдавна вече ходиш с маска,
на мим с попарена душа.
Венеция потъва в залез
на карнавал и вик на птица.
Вечерната мъгла придърпва
усмивките и свива...
във капчици на вечност мъртва
ридание и мигове безсилие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джоана Всички права запазени
Благодаря за поздравите
