Nov 26, 2011, 10:47 PM

Безименната...

  Poetry
988 0 10

Не ридай, безбожнице самотна,

че прекарваш нощите в тъма.

Не оплаквай себе си, че тъй бездушно

пропиляваш дните във тъга.

 

Из душата ти пустиня

веят вихри на жена.

Но оставят лишна диря

върху празната земя.

 

Ти, неверната вълчица,

бродеща по този друм.

Вероятно търсиш чудо

из дебрите на нечий сън?

 

Отдавна вече ходиш с маска,

на мим с попарена душа.

Венеция потъва в залез

на карнавал и вик на птица.

 

Вечерната мъгла придърпва

усмивките и свива...

във капчици на вечност мъртва

ридание и мигове безсилие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...