безименно

7 ago 2004, 23:56

Poesía

1324 1 4

На дъжд ухае тази вечер-
небето сякаш го боли
и вятърът така унесен
отново в клоните шепти.
И ето-блясва нейде…с трясък.
А после следва тишина…
Природата утихва…Писък
раздира нечия душа.
Безмълвни капки се разбиват-
угасят всяка светлина.
Небето-плахо,сякаш живо-
оплаква нечия съдба

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

безименно

Искате да прочетете повече?

Propuestas