7 ago 2004, 23:56

безименно 

  Poesía
1256 1 4
На дъжд ухае тази вечер-
небето сякаш го боли
и вятърът така унесен
отново в клоните шепти.

И ето-блясва нейде…с трясък.
А после следва тишина…
Природата утихва…Писък
раздира нечия душа.

Безмълвни капки се разбиват-
угасят всяка светлина.
Небето-плахо,сякаш живо-
оплаква нечия съдба

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??