Безименно

17 mar 2015, 21:09

Poesía » De amor

335 0 0

В море от вечност вечно плавам,
греба със шепи блян суров.
Сърцето ми - потъва в мрака,
не пламва капчица любов.

Вълни заливат бреговете черни
и блъскат се сами безспир.
Окъпани, крилата, в пясък
загубват се в изгубената шир.

А небесата златни пламват страстно
обагрени, целуват древни бряг.
Далечината плаши, впускам сили бясно,
сам, замислен, във вечния си бяг…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.