Безименно

17 мар. 2015 г., 21:09

Поэзия » Любовная

340 0 0

В море от вечност вечно плавам,
греба със шепи блян суров.
Сърцето ми - потъва в мрака,
не пламва капчица любов.

Вълни заливат бреговете черни
и блъскат се сами безспир.
Окъпани, крилата, в пясък
загубват се в изгубената шир.

А небесата златни пламват страстно
обагрени, целуват древни бряг.
Далечината плаши, впускам сили бясно,
сам, замислен, във вечния си бяг…