27 may 2007, 10:31

Безименно 

  Poesía
665 0 1
Дъждът вали навън,
а аз сама съм.
Гърми небето,
всичко пак пречиства.
И идва пролет,
с нея любовта красива.
Но думите сега не стигат пак
да кажат всичко.
Обичах те
и всичко ти прощавах.
Лъжите, волностите,
гордостта...
Вали дъждът
и всичко заличава.
Мечтите ни и грешките,
и любовта...!!!
 

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??