17 oct 2009, 11:05

Безименно 

  Poesía » De amor
441 0 4
Обичам те безмълвно аз,
обичам те във всеки час,
сред всички бури и порои...
във всички мигове... раздори...
Дори когато караш ме да плача,
дори когато теб те няма в здрача,
аз търся капчица надежда само
да се хвана и да плувам нямо.
Да се гмурна в любовта ти...
Дали без въздух ще съм?
Дали изобщо жива ще съм?
Хиляди въпроси имам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стаси Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??