Безименно
Обичам те безмълвно аз,
обичам те във всеки час,
сред всички бури и порои...
във всички мигове... раздори...
Дори когато караш ме да плача,
дори когато теб те няма в здрача,
аз търся капчица надежда само
да се хвана и да плувам нямо.
Да се гмурна в любовта ти...
Дали без въздух ще съм?
Дали изобщо жива ще съм?
Хиляди въпроси имам,
хиляди неща научени,
още хиляди да уча...
Милион са грешките ти,
моите, безброй...
Стотици са молитвите ми,
да не идва онзи край...
Веднъж повярвала,
не мога да се проваля,
винаги очаквала съм
този земен рай...
Понякога раят ми е ад,
понякога и ти не си ми много благ,
когато нощем идваш във съня ми
и бъркаш в мислите ми и деня ми.
За всички тези мои мечти...
дори за още толкова
никога не бивали лъжи.
За нещо... дума... необятна
за чувство в пепел тъй превратна
за Теб за Мен...
за нещо общо...
и стихове безкрайни.
и прозрачни мисли (уж. че тайни),
и копнежи и мечти...
за теб, за мен...
а искам да е нас...
за свят за две души,
където ще сме само аз и ти...
където ще ти казвам две неща...
Обичам те... до края на света!
© Стаси Георгиева All rights reserved.
