Petinka (Петя)
1 0
19 feb 2005, 0:02

Безименно-самотно 

  Poesía
872 0 2

Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
 
Когато съм сама в нощта,
а тишината  ме обгръща
и тихо аз наум крещя,
че миналото не се връща…
 
Ела тогава – примирен,
със устни тръпнещи – смутени,
ела при мен – освободен,
да стопля с дъх ръцете ти студени.

© Петя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??