Petinka (Петя)
1 0
Feb 19, 2005, 12:02 AM

Безименно-самотно 

  Poetry
874 0 2

Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
 
Когато съм сама в нощта,
а тишината  ме обгръща
и тихо аз наум крещя,
че миналото не се връща…
 
Ела тогава – примирен,
със устни тръпнещи – смутени,
ела при мен – освободен,
да стопля с дъх ръцете ти студени.

© Петя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??