Безименно-самотно

Feb 19, 2005, 12:02 AM

Poetry

980 0 2

Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
Когато съм сама в нощта,
а тишината ме обгръща
и тихо аз наум крещя,
че миналото не се връща…
Ела тогава – примирен,
със устни тръпнещи – смутени,
ела при мен – освободен,
да стопля с дъх ръцете ти студени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безименно-самотно

Искате да прочетете повече?

Random works