11 jul 2016, 22:42

Безизразно 

  Poesía
1124 9 15
Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч, пробол безкрайността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??