Безизразно

Jul 11, 2016, 10:42 PM

Poetry

1137 9 15

Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч, пробол безкрайността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безизразно

Want to read more?

Random works