11.07.2016 г., 22:42

Безизразно

Поезия

1.3K 9 15

Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...

Танцуват, падайки, невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч, пробол безкрайността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Елка (Елка Тодорова)

Зад сивата стена на времето...към вечността!

2019-01-22T20:03:45+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Забелязвам, че напоследък изпращаш или дириш любовта зад стената на времето. Не ми се вярва да е депресивно, по-скоро ноемврийската меланхолия... поздравче, Младене!

2016-11-19T18:26:10+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Пълзят към слъбцето умиращи калинки
върху корнизлъч пробол безкраймноста.

Младен прободена е бекрайността в която са спрели надеждата, вярта в любовта, нежността и страстните прегръдки на любимия. Това е толкова тежко и страшно.мечтите ти да отидат в безкрайността. Бъди смел и гледай да се опираш повече на надеждата.

2016-11-17T16:12:27+02:00
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

В "Любими"! Прекрасно е !!

2016-09-14T18:10:39+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Както винаги - чудесни сравнения, а това с калинките - много образно. Много ми хареса, Младене!
п.п. Любе, объркал си се нещо, нали?

2016-07-13T17:24:50+03:00