4 jun 2008, 15:56

Безкрай 

  Poesía
655 0 1
 

Капките падат и тихо ръми,

а моята душа жестоко кърви.

Сълзите се стичат по моето лице

и се питам

дали все още имаш сърце.

Феерията на моите чувства

разкъса с отровна стрела

и си отиде далече,

на края на света.

Сега съм сама,

но докога ще продължи това?

Безкрай.

Безкрай,

отвъд океана,

докато сме разделени ние двама!

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??