Chrissie (Криси) Chrissie (Криси)
2 34
Jun 4, 2008, 3:56 PM

Безкрай

  Poetry
926 0 1
 

Капките падат и тихо ръми,

а моята душа жестоко кърви.

Сълзите се стичат по моето лице

и се питам

дали все още имаш сърце.

Феерията на моите чувства

разкъса с отровна стрела

и си отиде далече,

на края на света.

Сега съм сама,

но докога ще продължи това?

Безкрай.

Безкрай,

отвъд океана,

докато сме разделени ние двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0