22 feb 2011, 19:04

Безкрай във вечността 

  Poesía
551 0 0

Докосни ме, прегърни ме

и сърцето открадни ми.

Огънят между нас нека да пламти

и целите да ни изгори!

От страст, жажда, копнеж

и нуждата от допира ти.

Всичко до болка в мен крещи.

Дай ми глътка от твоя елексир,

за да потуша бурята, която бушува

в душата и тялото ми.

Обичай ме до болка, докато сърцето ти тупти!

Обичай ме, докато всичко в теб ме иска – до безкрай!

Обичай ме, докато смъртта ни раздели – дори във вечността!

Нека се слеем в едно цяло, което никой не ще да раздели.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??