22.02.2011 г., 19:04

Безкрай във вечността

671 0 0

Докосни ме, прегърни ме

и сърцето открадни ми.

Огънят между нас нека да пламти

и целите да ни изгори!

От страст, жажда, копнеж

и нуждата от допира ти.

Всичко до болка в мен крещи.

Дай ми глътка от твоя елексир,

за да потуша бурята, която бушува

в душата и тялото ми.

Обичай ме до болка, докато сърцето ти тупти!

Обичай ме, докато всичко в теб ме иска – до безкрай!

Обичай ме, докато смъртта ни раздели – дори във вечността!

Нека се слеем в едно цяло, което никой не ще да раздели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...