26 mar 2011, 16:41

Безкрайни нощи

924 0 0

Дните са ужасно дълги, а нощите нямат край.
Ти си тази, с която е свързана всяка мисъл.
Kопнеж, който изпълва сърцето ми,
чувството, че теб те има някъде на света, ми дава сили да живея.

Все още усещам вкуса ти върху своите устни.
Думите ти нежни, изречени с любов.
Липсва ми блясъкът на очите ти,
липсва ми всяка една частица от теб.

Скъпа, не мога да оцелея без теб. 
Виждам образа ти във всяко огледало.
Ти си моята сродна душа,
вярвам в това, защото съдбата ни събра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...