Mar 26, 2011, 4:41 PM

Безкрайни нощи

  Poetry » Love
920 0 0

Дните са ужасно дълги, а нощите нямат край.
Ти си тази, с която е свързана всяка мисъл.
Kопнеж, който изпълва сърцето ми,
чувството, че теб те има някъде на света, ми дава сили да живея.

Все още усещам вкуса ти върху своите устни.
Думите ти нежни, изречени с любов.
Липсва ми блясъкът на очите ти,
липсва ми всяка една частица от теб.

Скъпа, не мога да оцелея без теб. 
Виждам образа ти във всяко огледало.
Ти си моята сродна душа,
вярвам в това, защото съдбата ни събра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...