26.03.2011 г., 16:41

Безкрайни нощи

919 0 0

Дните са ужасно дълги, а нощите нямат край.
Ти си тази, с която е свързана всяка мисъл.
Kопнеж, който изпълва сърцето ми,
чувството, че теб те има някъде на света, ми дава сили да живея.

Все още усещам вкуса ти върху своите устни.
Думите ти нежни, изречени с любов.
Липсва ми блясъкът на очите ти,
липсва ми всяка една частица от теб.

Скъпа, не мога да оцелея без теб. 
Виждам образа ти във всяко огледало.
Ти си моята сродна душа,
вярвам в това, защото съдбата ни събра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...