17 jul 2006, 22:17

Безкрайно

  Poesía
737 0 0


Разбрах - до лудост те обичам,
не мога да преглътна раздялата.
Потънаха сълзите ми в очите ти,
а болката дали е вече спряла?

Омайничето, Биле за магия,
с което тръпнеща те галя,
в косите ти скътах и как да скриеш,
че жарава в сърцето ти паля.


Утрото светло те буди за мен
и магически, звездни желания
за един по-добър, по-ведър ден
срещат мойте щастливи послания.



08.07.1999, преработено 10.02.2000 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...