Jul 17, 2006, 10:17 PM

Безкрайно

  Poetry
735 0 0


Разбрах - до лудост те обичам,
не мога да преглътна раздялата.
Потънаха сълзите ми в очите ти,
а болката дали е вече спряла?

Омайничето, Биле за магия,
с което тръпнеща те галя,
в косите ти скътах и как да скриеш,
че жарава в сърцето ти паля.


Утрото светло те буди за мен
и магически, звездни желания
за един по-добър, по-ведър ден
срещат мойте щастливи послания.



08.07.1999, преработено 10.02.2000 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...