16 oct 2011, 21:10

Безкрайност 

  Poesía » Filosófica
743 1 5

Безкрайност

Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират.

Стъпки минават и то ги измива,
изтрива следите от време.
Само мойте следи не изтрива,
че аз съм море от вселени.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??