16 oct 2011, 21:10

Безкрайност 

  Poesía » Filosófica
915 1 5
Безкрайност
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират.
Стъпки минават и то ги измива,
изтрива следите от време.
Само мойте следи не изтрива,
че аз съм море от вселени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??