MIla_f (Мила Костова)
42 257
6 may 2008, 12:56

Безкрайност 

  Poesía
696 0 3

Бях такава, каквато исках

за миг, а може би за два,

имах това, което ми се нрави

за ден, а може би за два.

 

 

Красива гледка на несбъднати мечти,

илюзии, на разстояние ръка.

Една любов за миг припламва

и мълчанието вечно във нощта.

 

 

Обещания, надежди и неволи

щастието, а след това тъга.

Вярата за миг ни сгрява,

за да плачеме отново след това.

 

 

Един копнеж и споменът изникнал,

едно сърце загинало в прахта.

И желанието останало към него

отива пак във вечността.

 

 

Това, което ни дарява

с носталгия към минали неща

И всичко, което ни навява

за онова, което е в калта.

 

 

Отива си и мъничкото ценно

оставя ни с товара на гърба.

Пристъпваме със крачка - две,

за да паднем пак във тъмнина

 

 

Същността ни слива се със онова,

с което никога не ще сме пак.

И радостта увяхва като зимно цвете,

за да ни пренася пак във нищтета.

© Мила Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не трябва да плачем за нещо,което се е случило,а за това,което все още не е.Извличай само полезното от лощите работи и помни,че живота е пред теб и ще е такъв какъвто си го направиш сама...
  • Много тъжно!Иска ми се да има усмивка на лицето ти!Ето ти моята!Прегръщам те!
  • носталгично и тъжно ,но все таки-проникновено,хареса ми!
Propuestas
: ??:??