Безкрайност
Бях такава, каквато исках
за миг, а може би за два,
имах това, което ми се нрави
за ден, а може би за два.
Красива гледка на несбъднати мечти,
илюзии, на разстояние ръка.
Една любов за миг припламва
и мълчанието вечно във нощта.
Обещания, надежди и неволи
щастието, а след това тъга.
Вярата за миг ни сгрява,
за да плачеме отново след това.
Един копнеж и споменът изникнал,
едно сърце загинало в прахта.
И желанието останало към него
отива пак във вечността.
Това, което ни дарява
с носталгия към минали неща
И всичко, което ни навява
за онова, което е в калта.
Отива си и мъничкото ценно
оставя ни с товара на гърба.
Пристъпваме със крачка - две,
за да паднем пак във тъмнина
Същността ни слива се със онова,
с което никога не ще сме пак.
И радостта увяхва като зимно цвете,
за да ни пренася пак във нищтета.
© Мила Костова All rights reserved.
