Безкрайното всичко
Думи в безкрая тихо потъват.
Отговор няма, а ехо кънти.
Планини вечни доброто нагъва
със сила свръхземна сред светли звезди.
Любовта е безкраен и див океан.
Надеждата светла пронизва ни с лъч.
Любовта е вселена в душевния храм
и руши до основи човешката жлъч.
Хиляди думи летят в тишината
с молитви до Бога чути да бъдат.
Понякога в опит да минат стената,
те падат и в ледени срички се спъват.
Нещо ги вдига и то е любов,
родена от утро, залез невиждало.
Под синия вечен небесен покров
всичко угасва, превръща се в минало.
Тогава остава тази любов
към всички отминали някога спомени.
Светлината отваря портал таен, нов
и до него не стигат сълзите отронени.
Въпреки твърдата тежка стена
и неясните малки ледени срички,
думите светли зоват вечността
и те са на Бога безкрайното всичко.
©️ Дарина Дикова, 2024 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Дикова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
