Darina_Dikova (Дарина Дикова)
22 214
8 нояб. 2024 г., 12:14

Безкрайното всичко 

  Поэзия » Философская
126 2 5

Думи в безкрая тихо потъват.
Отговор няма, а ехо кънти.
Планини вечни доброто нагъва
със сила свръхземна сред светли звезди.

Любовта е безкраен и див океан.
Надеждата светла пронизва ни с лъч.
Любовта е вселена в душевния храм
и руши до основи човешката жлъч.

Хиляди думи летят в тишината
с молитви до Бога чути да бъдат.
Понякога в опит да минат стената,
те падат и в ледени срички се спъват.

Нещо ги вдига и то е любов,
родена от утро, залез невиждало.
Под синия вечен небесен покров
всичко угасва, превръща се в минало.

Тогава остава тази любов
към всички отминали някога спомени.
Светлината отваря портал таен, нов
и до него не стигат сълзите отронени.

Въпреки твърдата тежка стена
и неясните малки ледени срички,
думите светли зоват вечността
и те са на Бога безкрайното всичко.
                    

                   ©️ Дарина Дикова, 2024 г.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??