17 dic 2020, 19:09

Безлуние...

  Poesía » Otra
472 1 1

 

Безлуние...

 

Кой отмъкна Луната

и остави нощта –

сиротá в тъмнината

да тъжи в самота!?...

 

Пътник нейде замръкнал

влачи гръб уморен

даже Вятърът млъкнал

е във мрака съвсем...

 

... А далече, в морето

и самотен моряк,

здраво стиснал въжето

да се взира за бряг!...

 

Всички фарове в мрака

злобно, кой угасѝ?...

И коварно моряка

дебнат с гибел скали!...

 

Похотливи Сирени

ли, но във плен на страстта --

пак с мъже уморени

ще лудуват в нощта?...

 

А дори и звездите

някак тъжни са днес:

мигат сякаш сърдити

без душа, без финес!...

 

Вятър облаци яхнал,

като черни коне

с мълнии ги обяздва

във безлунно небе...

 

Няма лунни пътеки,

нереални в нощта

с обещани за всеки

фантастични неща...

 

... Кой да питам: „Къде е

днеска лунният чар?...--

щом и Господ немее

гузно в своя олтар...

 

Едно време в морето

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...