Безлуние...

Безлуние...

Кой отмъкна Луната

и остави нощта –

сиротá в тъмнината

да тъжи в самота!?...

Пътник нейде замръкнал

влачи гръб уморен –

даже Вятърът млъкнал

е във мрака съвсем...

... А далече, в морето

и самотен моряк,

здраво стиснал въжето

да се взира за бряг!...

Всички фарове в мрака –

злобно, кой угасѝ?...

И коварно моряка

дебнат с гибел скали!...

Похотливи Сирени

ли, но във плен на страстта --

пак с мъже уморени

ще лудуват в нощта?...

А дори и звездите

някак тъжни са днес:

мигат сякаш сърдити –

без душа, без финес!...

Вятър облаци яхнал,

като черни коне

с мълнии ги обяздва

във безлунно небе...

Няма лунни пътеки,

нереални в нощта

с обещани за всеки

фантастични неща...

... Кой да питам: „Къде е

днеска лунният чар?...” --

щом и Господ немее

гузно в своя олтар...

Едно време в морето