1 nov 2012, 12:19

Безлунна соната 

  Poesía » Otra
733 0 20


 

Ще трябва вероятно да вървя.

Сценарият приключи рано.

В случаен пристъп вятърът довя

фрактали от тъгата на пиано.

 

Ще трябва вероятно да съм сам.

Смъртта е занимание самотно.*

Бих искал за последно да ти дам

последната си песничка без ноти.

 

В безкрайна нощ кантати от печал

римуват в тишината листопади.

Навярно се налага да мълча,

а исках само да ти се обадя.

 

Но бързам за последния си влак.

Но трябва и да се сбогувам.

Навярно побелял съм от мъгла

и бели сенки в нощите ми плуват.

 

На тоя свят не стават чудеса

и няма смисъл все да чакам чудо.

Танцуват в мен внезапни небеса

с внезапно налетяла лудост.

 

Събирам нощ до края на света

и трупам в небесата силуети,

Но има там открехната врата

и има там – един прозорец свети.

 

Навярно вече трябва да вървя.

Не чакам за присъствие награда.

В случаен пристъп вятърът навя

мълчания от листопади.

 

*  Рей Бредбъри

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!!!
    Поздрави!
  • Благодаря за мнението!
  • Ради, прочетох някои и други неща от теб.
    В поезията те бива.Налучкал си нещата както трябва.
    Например:
    На тоя свят не стават чудеса
    и няма смисъл все да чакам чудо.
    Танцуват в мен внезапни небеса
    с внезапно налетяла лудост.

    Ами...много ми хареса.Браво!
  • Благодаря, Сеси и Comeon
  • Разкошен стих! Поздравявам те!
  • Обади ми се, Ани! )))
  • "Навярно се налага да мълча,
    а исках само да ти се обадя."
    ...
    "В случаен пристъп вятърът навя
    мълчания от листопади."

    С Внци!
  • Такава е целта. Благодаря ти!
  • Красива поезия!Wali/Виолета Томова/
  • Eйя, Ивон, Радосвета, Цвети, добре сте ми дошли!
  • Много е хубаво това стихотворение - наситено с тънък психологизъм; ненатрапчиво, но убедително пресъздадено настроение, подсилено с умело и изящно изобразен пейзаж в синхрон с емоционалното състояние на лирическия... провокира ме
    Сред късна есенна печал,
    с последните лъчи през здрача,
    поетът в бъдното прекрачва,
    заметнал скръбния воал...
    http://www.youtube.com/watch?v=nT7_IZPHHb0&feature=related
  • Много хубаво!
  • Приказно стихотворение! Сякаш има нещо вълшебно в мълчанието на листопадите...
    Сърдечни поздрави!
  • "Но има там открехната врата
    и има там – един прозорец свети."
    !!!
  • Добре дошла, Лина!
  • " Навярно побелял съм от мъгла
    и бели сенки в нощите ми плуват."
    С Уважение и Благодарност:
    https://www.youtube.com/watch?v=KgjD2Wg77nM&feature=endscreen&NR=1
  • Благодаря на всички! Много сте мили.
  • Обичам поезията ти. Има някаква кротка примиреност, но въпреки всичко изпънена с дълбока чувственост. Пореден прекрасен стих!
  • Много, много хубав стих!
    Соната е... безлунна...
  • Много тъжно,Ради!!! Според мен ,наистина стават Чудеса,трябва само да имаме търпение!!! Пожелавам ти го от сърце!!!
Propuestas
: ??:??