1 nov 2012, 12:19

Безлунна соната

  Poesía » Otra
881 0 20


 

Ще трябва вероятно да вървя.

Сценарият приключи рано.

В случаен пристъп вятърът довя

фрактали от тъгата на пиано.

 

Ще трябва вероятно да съм сам.

Смъртта е занимание самотно.*

Бих искал за последно да ти дам

последната си песничка без ноти.

 

В безкрайна нощ кантати от печал

римуват в тишината листопади.

Навярно се налага да мълча,

а исках само да ти се обадя.

 

Но бързам за последния си влак.

Но трябва и да се сбогувам.

Навярно побелял съм от мъгла

и бели сенки в нощите ми плуват.

 

На тоя свят не стават чудеса

и няма смисъл все да чакам чудо.

Танцуват в мен внезапни небеса

с внезапно налетяла лудост.

 

Събирам нощ до края на света

и трупам в небесата силуети,

Но има там открехната врата

и има там – един прозорец свети.

 

Навярно вече трябва да вървя.

Не чакам за присъствие награда.

В случаен пристъп вятърът навя

мълчания от листопади.

 

*  Рей Бредбъри

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!!!
    Поздрави!
  • Благодаря за мнението!
  • Ради, прочетох някои и други неща от теб.
    В поезията те бива.Налучкал си нещата както трябва.
    Например:
    На тоя свят не стават чудеса
    и няма смисъл все да чакам чудо.
    Танцуват в мен внезапни небеса
    с внезапно налетяла лудост.

    Ами...много ми хареса.Браво!
  • Благодаря, Сеси и Comeon
  • Разкошен стих! Поздравявам те!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...