1.11.2012 г., 12:19

Безлунна соната

880 0 20


 

Ще трябва вероятно да вървя.

Сценарият приключи рано.

В случаен пристъп вятърът довя

фрактали от тъгата на пиано.

 

Ще трябва вероятно да съм сам.

Смъртта е занимание самотно.*

Бих искал за последно да ти дам

последната си песничка без ноти.

 

В безкрайна нощ кантати от печал

римуват в тишината листопади.

Навярно се налага да мълча,

а исках само да ти се обадя.

 

Но бързам за последния си влак.

Но трябва и да се сбогувам.

Навярно побелял съм от мъгла

и бели сенки в нощите ми плуват.

 

На тоя свят не стават чудеса

и няма смисъл все да чакам чудо.

Танцуват в мен внезапни небеса

с внезапно налетяла лудост.

 

Събирам нощ до края на света

и трупам в небесата силуети,

Но има там открехната врата

и има там – един прозорец свети.

 

Навярно вече трябва да вървя.

Не чакам за присъствие награда.

В случаен пристъп вятърът навя

мълчания от листопади.

 

*  Рей Бредбъри

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!!!
    Поздрави!
  • Благодаря за мнението!
  • Ради, прочетох някои и други неща от теб.
    В поезията те бива.Налучкал си нещата както трябва.
    Например:
    На тоя свят не стават чудеса
    и няма смисъл все да чакам чудо.
    Танцуват в мен внезапни небеса
    с внезапно налетяла лудост.

    Ами...много ми хареса.Браво!
  • Благодаря, Сеси и Comeon
  • Разкошен стих! Поздравявам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...