Nov 1, 2012, 12:19 PM

Безлунна соната

  Poetry » Other
876 0 20


 

Ще трябва вероятно да вървя.

Сценарият приключи рано.

В случаен пристъп вятърът довя

фрактали от тъгата на пиано.

 

Ще трябва вероятно да съм сам.

Смъртта е занимание самотно.*

Бих искал за последно да ти дам

последната си песничка без ноти.

 

В безкрайна нощ кантати от печал

римуват в тишината листопади.

Навярно се налага да мълча,

а исках само да ти се обадя.

 

Но бързам за последния си влак.

Но трябва и да се сбогувам.

Навярно побелял съм от мъгла

и бели сенки в нощите ми плуват.

 

На тоя свят не стават чудеса

и няма смисъл все да чакам чудо.

Танцуват в мен внезапни небеса

с внезапно налетяла лудост.

 

Събирам нощ до края на света

и трупам в небесата силуети,

Но има там открехната врата

и има там – един прозорец свети.

 

Навярно вече трябва да вървя.

Не чакам за присъствие награда.

В случаен пристъп вятърът навя

мълчания от листопади.

 

*  Рей Бредбъри

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!!!
    Поздрави!
  • Благодаря за мнението!
  • Ради, прочетох някои и други неща от теб.
    В поезията те бива.Налучкал си нещата както трябва.
    Например:
    На тоя свят не стават чудеса
    и няма смисъл все да чакам чудо.
    Танцуват в мен внезапни небеса
    с внезапно налетяла лудост.

    Ами...много ми хареса.Браво!
  • Благодаря, Сеси и Comeon
  • Разкошен стих! Поздравявам те!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...