MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
1 sept 2006, 12:05

Безмилостни стоим един към друг 

  Poesía
1320 0 5



 

 

В безкрайното различие

                              самотата

започва да прораства

                         като скръб

и чезне образът сегашен –

                             на жената

в безсмислието на мига,

                             оставащ тъп.




 

Безмилостни стоим един към

                                      друг

и всяка страст у нас

                         замира –

какво от туй, че сме съпруга

                                   и съпруг,

щом душата ми покой с тебе

                                     не намира?




 

Къде са прежните прегръдки

                                    топли? –

естеството ми тревожно

                              пита

и никнат шеметните

                         вопли,

които сриват всякаква

                           възхита.




 

Говоря ти за онзи миг

                         злочест,

в който споделената любов

                                  умира

и гледаме как тръпне,

                         победена –

в съзнанието ни ново:

                         набедена.

 


 

От тук нататък –

               в разправия,

всеки търси свойта

                      правота,

а общата любов говори:

                           “Вия

над кризата ви –

                самота!”

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравейте! Много сте мили! В знак на уважение ви написахме с Лъки по един текст.
    Поздрави!
  • Безмилостни стоим един към друг - интересното, е че точно там където е имало особено силна любов намира своето място безмилостността.
  • 6! ПОЗДРАВ и усмивки
  • Браво!Една 6 и от мен!
  • Прекрасно е ,Мо! Според мен оценките отразяват безсилието на някои хора да надрастнат личното си отношение към теб и затова го пренасят върху лириката ти .
Propuestas
: ??:??