27 feb 2018, 21:23

Безмълвие

  Poesía
789 0 1

Понякога самотата ме убива,

но когато я няма ми липсва.

Усамотението - без хора и празни приказки

ми харесва повече отколкото

фалшиви думи и проблеми.

 

Не обичам да говоря просто ей така

в думите ми да няма смисъл.

Говоря само, когато научавам повече

за света и когато наистина има смисъл.

 

"Мълчанието е злато" - колко вярно е това ...

Когато мълчиш няма как да ти

обърнат думите така,

че все ти да си виновен ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...