27.02.2018 г., 21:23

Безмълвие

792 0 1

Понякога самотата ме убива,

но когато я няма ми липсва.

Усамотението - без хора и празни приказки

ми харесва повече отколкото

фалшиви думи и проблеми.

 

Не обичам да говоря просто ей така

в думите ми да няма смисъл.

Говоря само, когато научавам повече

за света и когато наистина има смисъл.

 

"Мълчанието е злато" - колко вярно е това ...

Когато мълчиш няма как да ти

обърнат думите така,

че все ти да си виновен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...