27.02.2018 г., 21:23

Безмълвие

785 0 1

Понякога самотата ме убива,

но когато я няма ми липсва.

Усамотението - без хора и празни приказки

ми харесва повече отколкото

фалшиви думи и проблеми.

 

Не обичам да говоря просто ей така

в думите ми да няма смисъл.

Говоря само, когато научавам повече

за света и когато наистина има смисъл.

 

"Мълчанието е злато" - колко вярно е това ...

Когато мълчиш няма как да ти

обърнат думите така,

че все ти да си виновен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...