23 oct 2008, 19:51

Безмълвна безконтролност

1.9K 0 8
 

Трева.

Следа.

Кола.

В колата,

прималели за любов тела.

Морето лееше дъха.

Колата вече тиха на брега

Дървото, запечатано на лента

от новата ти страст

под име - *самота*.

Лилава багра - непорочност,

желанието ми да съм обект

на апарата в твоята ръка...

Проклинах се наум,

че слаба съм

и повече от всякога жена...

Ти бе като граблива птица,

усетила властта над слабостта.

Искри излизаха под ноктите,

наточени от залеза - кама.

По кожата усетих

на возилото студената снага

от натиска ти нежен и първичен,

от възбуда и от проста голота...

 

Рибари, ама кого го беше грижа?

Аз бях силна - даже гола,

уловена в мрежа „слепота".

 

Открила бях властта ти

със пронизващ крясък,

от капките ти пот -

опомних се сред облаци и пясък...

Искаше ме.

Исках те.

Ти пиеше.

Пияната уви бях аз.

И ако можех част от тази власт

в бутилка да затворя...?

Трева.

Следа.

И липсата на свян.

Оранжев залез

като две желания голям.

А искам пак да сипвам себе си,

но само върху теб да се разливам,

напила се до безсъзнание,

когато във себе си те

с крясъци убивам...

 

Бутилката заплава във морето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосна ме, и то по уникалният, начин типично в стила на жена . По уникален начин на нежната еротичност и натурализъм.

    Поздрави от мен, и не спирай да пишеш .
  • "Бутилката заплава във морето..." - Течението носи я насам ...
  • Много оригиналноПоздравявам те
  • "Ти бе като граблива птица,
    усетила властта над слабостта.
    Искри излизаха под ноктите,
    наточени от залеза - кама."
    Красив стих!
    Поздрави, Галя!

  • Благодаря сърдечно за коментарите!
    Прегръдки!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...