Безмълвна безконтролност
Трева.
Следа.
Кола.
В колата,
прималели за любов тела.
Морето лееше дъха.
Колата вече тиха на брега
Дървото, запечатано на лента
от новата ти страст
под име - *самота*.
Лилава багра - непорочност,
желанието ми да съм обект
на апарата в твоята ръка...
Проклинах се наум,
че слаба съм
и повече от всякога жена...
Ти бе като граблива птица,
усетила властта над слабостта.
Искри излизаха под ноктите,
наточени от залеза - кама.
По кожата усетих
на возилото студената снага
от натиска ти нежен и първичен,
от възбуда и от проста голота...
Рибари, ама кого го беше грижа?
Аз бях силна - даже гола,
уловена в мрежа „слепота".
Открила бях властта ти
със пронизващ крясък,
от капките ти пот -
опомних се сред облаци и пясък...
Искаше ме.
Исках те.
Ти пиеше.
Пияната уви бях аз.
И ако можех част от тази власт
в бутилка да затворя...?
Трева.
Следа.
И липсата на свян.
Оранжев залез
като две желания голям.
А искам пак да сипвам себе си,
но само върху теб да се разливам,
напила се до безсъзнание,
когато във себе си те
с крясъци убивам...
Бутилката заплава във морето...
© Мир All rights reserved.
...
