Безмълвно
Разбира се, че мога да летя!
Но трудното е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
за да е красиво падането…
След всяка глътка свобода,
завръщането безпощадно е.
Безмълвни са ми тези времена
във търсене на моето пристанище.
А ще ми се да мога да се спра,
да отпочинат и крилата ми.
Да е излишно вече бягството…
И някой да прегърне и тъгата ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
