Безмълвно
Разбира се, че мога да летя!
Но трудното е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
за да е красиво падането…
След всяка глътка свобода,
завръщането безпощадно е.
Безмълвни са ми тези времена
във търсене на моето пристанище.
А ще ми се да мога да се спра,
да отпочинат и крилата ми.
Да е излишно вече бягството…
И някой да прегърне и тъгата ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
