Безмълвно

21 jun 2022, 16:50

Poesía » De amor

436 0 1

Съжалявам, че бях все далеч, тъй далеч,

че трудно долавях гласа ти,

но ми трябваха дни, часове и до днес

не успях да надникна в ума ти.

Съжалявам, че плашех се лесно, уви,

много приказки, малко истории,

но и малкото страх ме бе, да не би,

наше щастие зло да ни стори.

Съжалявам, на прага не спрях те дори,

още чувам финалните думи,

но мигът вледени ме и чак до зори

търсех мост в пропастта помежду ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.