Безмълвно
Съжалявам, че бях все далеч, тъй далеч,
че трудно долавях гласа ти,
но ми трябваха дни, часове и до днес
не успях да надникна в ума ти.
Съжалявам, че плашех се лесно, уви,
много приказки, малко истории,
но и малкото страх ме бе, да не би,
наше щастие зло да ни стори.
Съжалявам, на прага не спрях те дори,
още чувам финалните думи,
но мигът вледени ме и чак до зори
търсех мост в пропастта помежду ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Маркова Все права защищены
