Jun 21, 2022, 4:50 PM

Безмълвно 

  Poetry » Love
391 0 1

Съжалявам, че бях все далеч, тъй далеч,

че трудно долавях гласа ти,

но ми трябваха дни, часове и до днес

не успях да надникна в ума ти.

 

Съжалявам, че плашех се лесно, уви,

много приказки, малко истории,

но и малкото страх ме бе, да не би,

наше щастие зло да ни стори.

 

Съжалявам, на прага не спрях те дори,

още чувам финалните думи,

но мигът вледени ме и чак до зори

търсех мост в пропастта помежду ни.

© Петя Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво стихотворение!
    Предлагам за последните два реда на втори куплет;
    В мен пълзеше страхът, да не би,
    това щастие зло да ни стори
Random works
: ??:??