26 jun 2007, 16:23

Безмълвно 

  Poesía
912 0 13

               Безмълвно

Подари ми лъчите на погледа -
твоя -
най-нежния поглед.
Един единствен миг съзерцание.
Позволи ми да взема минутка
от твоето -
най-пълното с думи мълчание.

Във очите ти синкаво дреме следобедът.
И ги прави по-тихи и ясни от всякога...
Като езеро, притаило във себе си спомена
за магичната ласка, от вчера, на вятъра...

И няма нужда да ти казвам, че чувам -
гласа ти - заключен в окови зад устните.
Гледаш ме. Аз наум те рисувам.
Като цветята се любим, забравили думите.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??