Безмълвно
Безмълвно
Подари ми лъчите на погледа -
твоя -
най-нежния поглед.
Един единствен миг съзерцание.
Позволи ми да взема минутка
от твоето -
най-пълното с думи мълчание.
Във очите ти синкаво дреме следобедът.
И ги прави по-тихи и ясни от всякога...
Като езеро, притаило във себе си спомена
за магичната ласка, от вчера, на вятъра...
И няма нужда да ти казвам, че чувам -
гласа ти - заключен в окови зад устните.
Гледаш ме. Аз наум те рисувам.
Като цветята се любим, забравили думите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени
